Красен Станчев: Всички данъчни облекчения трябва да отпаднат
" Засега поведението на приходите е релативно положително. Онова, което би трябвало да се направи, е да се съкратят разноските. Това е, което подхваща държавното управление сега. Това, несъмнено, незадължително ще стане ". Това съобщи пред БНР Красен Станчев, създател на Института за пазарна стопанска система, в коментар за проектобюджета и финансовото положение на страната.
Според него проектобюджетът ще бъде приет отчасти :
" Ще има опит за понижаване на недостига , надлежно на разноските. Аргументът да не бъде доста коренно това деяние ще бъде, че има задоволително доходи, защото те ще станат ясни през април ".
" Миналата година е заложен, в средата на годината, един недостиг към 3%. Тъй като работи 6 месеца, нямаше, съгласно министърката, потребност за актуализация. Сега просто същите неща, които са 3% от Брутният вътрешен продукт ще работят 12 месеца и се получава един огромен недостиг, който има своите последствия. Те са няколко. Едната е взимане на заеми, а втората - отсрочване на участието в еврозоната за след 2025 година, евентуално 2026 година ", изясни Красен Станчев в изявление за предаването " Преди всички ". И продължи:
" Реалностите са такива - има увеличение на пенсии и заплати с към 3,5 - 4 милиарда, обществени помощи с 1,4 милиарда и към 4-5 милиарда съфинансиране и стратегии, свързани с Плана за възобновяване и развиване, и съответно отивате на 10 милиарда недостиг, което е 2 пъти повече от заветните 3% ".
Според него финансовият министър предизвестява, че нещо би трябвало да се направи и то е обвързвано с това, което следва - а това са заеми :
" Има падеж към 10 милиарда Ако се резервира същият недостиг за 2 години, по 10 милиарда, затова имате потребност от 30 милиарда нови заеми, което в общи линии е удвояване на държавния дълг, което от своя страна значи по-високи лихвени проценти при нови заеми ".
Според него заложените данъчни промени са леко козметични:
" Би трябвало всички данъчни облекчения да отпаднат. Това е част от казуса. Ако се махнат всички преференции във връзка с данъчните облаги, тогава евентуално дефицитът би бил с към половин милиард, даже повече, по-нисък в сравнение с се получава сега. Това би било добре за стопанската система ".
Другата мярка и главен запас е свръхпечалбата , счита Станчев и изясни, че тогава имаме административно прекачване към стопанската система на към 6 милиарда, които ще повлияят на инфлацията. По думите му е доста е мъчно да се приложи диференцирано отнасяне през данъчното законодателство на каквито и да е предприятия и данъчни субекти.
" Проблемът с концепцията за налог на свръхпечалбата е, че когато това се прави, по-късно не може да се махне . Създава се публично въодушевление, при което държавното управление, т.е. данъкоплатците, се грижат за тези, които се държат зле, а тези, които са добре, те може би ще се оправят, ще се изнесат някъде другаде или няма да дойдат вложения при тях ".
За концесионните възнаграждения Красен Станчев изрече мнение, че в случай че се усилват, би трябвало да се удвоят концесионните периоди.
Според него проектобюджетът ще бъде приет отчасти :
" Ще има опит за понижаване на недостига , надлежно на разноските. Аргументът да не бъде доста коренно това деяние ще бъде, че има задоволително доходи, защото те ще станат ясни през април ".
" Миналата година е заложен, в средата на годината, един недостиг към 3%. Тъй като работи 6 месеца, нямаше, съгласно министърката, потребност за актуализация. Сега просто същите неща, които са 3% от Брутният вътрешен продукт ще работят 12 месеца и се получава един огромен недостиг, който има своите последствия. Те са няколко. Едната е взимане на заеми, а втората - отсрочване на участието в еврозоната за след 2025 година, евентуално 2026 година ", изясни Красен Станчев в изявление за предаването " Преди всички ". И продължи:
" Реалностите са такива - има увеличение на пенсии и заплати с към 3,5 - 4 милиарда, обществени помощи с 1,4 милиарда и към 4-5 милиарда съфинансиране и стратегии, свързани с Плана за възобновяване и развиване, и съответно отивате на 10 милиарда недостиг, което е 2 пъти повече от заветните 3% ".
Според него финансовият министър предизвестява, че нещо би трябвало да се направи и то е обвързвано с това, което следва - а това са заеми :
" Има падеж към 10 милиарда Ако се резервира същият недостиг за 2 години, по 10 милиарда, затова имате потребност от 30 милиарда нови заеми, което в общи линии е удвояване на държавния дълг, което от своя страна значи по-високи лихвени проценти при нови заеми ".
Според него заложените данъчни промени са леко козметични:
" Би трябвало всички данъчни облекчения да отпаднат. Това е част от казуса. Ако се махнат всички преференции във връзка с данъчните облаги, тогава евентуално дефицитът би бил с към половин милиард, даже повече, по-нисък в сравнение с се получава сега. Това би било добре за стопанската система ".
Другата мярка и главен запас е свръхпечалбата , счита Станчев и изясни, че тогава имаме административно прекачване към стопанската система на към 6 милиарда, които ще повлияят на инфлацията. По думите му е доста е мъчно да се приложи диференцирано отнасяне през данъчното законодателство на каквито и да е предприятия и данъчни субекти.
" Проблемът с концепцията за налог на свръхпечалбата е, че когато това се прави, по-късно не може да се махне . Създава се публично въодушевление, при което държавното управление, т.е. данъкоплатците, се грижат за тези, които се държат зле, а тези, които са добре, те може би ще се оправят, ще се изнесат някъде другаде или няма да дойдат вложения при тях ".
За концесионните възнаграждения Красен Станчев изрече мнение, че в случай че се усилват, би трябвало да се удвоят концесионните периоди.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ